Щастието е безкран път...
“Щастието е безкраен път…”
Дамян Дамянов
Кога един човек се чувства щастлив? Когато постигне нещо, когато направи крачка напред.
Кога е нещастен? Когато се върне назад, когато падне, когато не оправдае очакванията си.
Докато върви напред към… нещо…
Не би ли било по – правилно да кажем, че пътят към щастието е безкраен? С всяка стъпка, с всяка постигната цел се приближаваш към своето индивидуално щастие. Радостите са само малките стъпки към него. А то е като хоризонта. За всеки е различно далеч. За всеки е различно достижимо. И трудно се стига.
Хоризонт допреди време, сега това за теб е само едно място, на което си, част от пътя, щастието отново е далеч и трябва да продължаваш напред. Към новия хоризонт. И след още радости и стъпки напред пак установяваш, че си далеч от върха.
Питаш ли се как ще се чувстваш ако постигнеш всичко? Няма ли да ти е скучно, еднообразно? Няма ли да бъдеш никой, скрит зад маската на пари, власт и слава? Не мислиш ли, че скоро ще осъзнаеш че щастието не е съвсем щастие и идеалният живот не е чак толкова идеален?
И не че щастие няма, просто щастието е в пътя. В откриването на нови малки радости. В решаването на проблемите. В мечтите за хоризонта. Това щастие не се дава. То не се отнема. То се завладява малко по малко. В това е същността му. Да бъде сладко, защото сега го имаш и не се знае дали след ден още ще е твое. Да горчат моментите преди него.
И само тогава, усетил щастието на фона на пътя, можеш да кажеш, че си щастлив. Само ако имаш още накъде да вървиш.
Не преди това.
Не след това.
Точно тогава.
Дамян Дамянов
Кога един човек се чувства щастлив? Когато постигне нещо, когато направи крачка напред.
Кога е нещастен? Когато се върне назад, когато падне, когато не оправдае очакванията си.
Докато върви напред към… нещо…
Не би ли било по – правилно да кажем, че пътят към щастието е безкраен? С всяка стъпка, с всяка постигната цел се приближаваш към своето индивидуално щастие. Радостите са само малките стъпки към него. А то е като хоризонта. За всеки е различно далеч. За всеки е различно достижимо. И трудно се стига.
Хоризонт допреди време, сега това за теб е само едно място, на което си, част от пътя, щастието отново е далеч и трябва да продължаваш напред. Към новия хоризонт. И след още радости и стъпки напред пак установяваш, че си далеч от върха.
Питаш ли се как ще се чувстваш ако постигнеш всичко? Няма ли да ти е скучно, еднообразно? Няма ли да бъдеш никой, скрит зад маската на пари, власт и слава? Не мислиш ли, че скоро ще осъзнаеш че щастието не е съвсем щастие и идеалният живот не е чак толкова идеален?
И не че щастие няма, просто щастието е в пътя. В откриването на нови малки радости. В решаването на проблемите. В мечтите за хоризонта. Това щастие не се дава. То не се отнема. То се завладява малко по малко. В това е същността му. Да бъде сладко, защото сега го имаш и не се знае дали след ден още ще е твое. Да горчат моментите преди него.
И само тогава, усетил щастието на фона на пътя, можеш да кажеш, че си щастлив. Само ако имаш още накъде да вървиш.
Не преди това.
Не след това.
Точно тогава.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home