Щастието е безкран път...

“Щастието е безкраен път…”
Дамян Дамянов


Кога един човек се чувства щастлив? Когато постигне нещо, когато направи крачка напред.
Кога е нещастен? Когато се върне назад, когато падне, когато не оправдае очакванията си.
Докато върви напред към… нещо…
Не би ли било по – правилно да кажем, че пътят към щастието е безкраен? С всяка стъпка, с всяка постигната цел се приближаваш към своето индивидуално щастие. Радостите са само малките стъпки към него. А то е като хоризонта. За всеки е различно далеч. За всеки е различно достижимо. И трудно се стига.
Хоризонт допреди време, сега това за теб е само едно място, на което си, част от пътя, щастието отново е далеч и трябва да продължаваш напред. Към новия хоризонт. И след още радости и стъпки напред пак установяваш, че си далеч от върха.
Питаш ли се как ще се чувстваш ако постигнеш всичко? Няма ли да ти е скучно, еднообразно? Няма ли да бъдеш никой, скрит зад маската на пари, власт и слава? Не мислиш ли, че скоро ще осъзнаеш че щастието не е съвсем щастие и идеалният живот не е чак толкова идеален?
И не че щастие няма, просто щастието е в пътя. В откриването на нови малки радости. В решаването на проблемите. В мечтите за хоризонта. Това щастие не се дава. То не се отнема. То се завладява малко по малко. В това е същността му. Да бъде сладко, защото сега го имаш и не се знае дали след ден още ще е твое. Да горчат моментите преди него.
И само тогава, усетил щастието на фона на пътя, можеш да кажеш, че си щастлив. Само ако имаш още накъде да вървиш.
Не преди това.
Не след това.
Точно тогава.