18.09.03

Мисъл угаснала дума преглъща
Пада и става мъгла
Цвете увяхнало в песен превръща
Своята нежна съдба

Четките спорят и думите спорят
Гонят се в цветна дъга
И цветовете тихо говорят
Ронят сълза след сълза

Шепнат си мислите, сякаш разказват
После умират със стон
Всички го правят. Може би спазват
Някакъв странен закон

Реят се в Нищото волни, красиви
Гонят се. Ето ги пак
Мисли нещастни и мисли щастливи
Чакат от времето знак