29.03.05

Смъртта настъпва неусетно
Не можеш никак да я спреш
Дори в минутите си сетни
Да не желаеш да умреш

Смъртта на пита откъде си
Не се поддава на молби
Тя те обгръща със ръце си -
Убива без да те боли

Смъртта пристъпва мълчаливо
Но стъпките и чуваш ти
Изгаря в тебе всичко живо
Дълбоко болката гори

И сам тогаз, в Смъртта унесен
Си вземаш "Сбогом" в сетен час
Последен стон в последна песен
Изпята от Смъртта на глас

[22.03.05] [3]

- Живота е гаден!
- Поспрете, поспрете!
Нима с вас живеем на различни планети?
Защо да е гаден, какво е направил пак този негодник живота?
- Какво ли? И питате!
- Питам!
- Как не!
- Но защо? Кажете ми моля ви, нека да зная!
- Той постоянно със мен си играе!
- Но как? Тъй сте хубава, умна, известна,
приятелите ви всички са хора все свестни...
Не виждам да страдате, кажете ми, моля, Защо тъй го мразите?
- Моя си воля!
- Живота е хубав! Поспрете се, вижте...
Живота прекрасен е! Тъй е възвишен...
- Не ща да говоря.
Не искам да споря
таз вечер със вас.
И мисля да тръгвам, предвид късния час,
кой знае какви хора се навъртат навън...
- Живота е приказен сън...
- Но моля ви! Спрете! Не говорете така!
- Повярвайте, мила, говоря сега,
защото съм сигурен в своята теза!
- Наричате теза една хипотеза!
- Повярвайте! Зная за тези неща.
Но нека докажа, послушайте, моля.
- Ох, нека да бъде на вашата воля.
Но само за малко.
Минута дори.
Аз трябва да тръгвам,
ще се свечери.
- Щом казахте - вечер. Я вижте безкрая!
Със залеза колко цветове си играят!
Кажете ми, моля, как бихте могла
не-жива да видите всичко това?
Кажете ми, мила, дали не си струва
живот да живеем зарад туй дето чуваме
с наште уши?
И мога аз дълго така да говоря
но някак не искам със вас днес да споря.
Но мила, мълчите...
Не казвате дума.
Тъй как да го считам?

Но дамата тръгнала беше си вече.
Верви си по пътя. Ще стигне далече.

[22.03.05] [2]

Капе сълза
.една по една
..сълзи се стичат
...когато момиче
....обича момче

Малко дете
.с цвете в ръка
..свирка с уста
...някаква песен.
....Живота чудесен е!

.......Малко горчи
........много боли
Но нали го обичаш?
.Не, не отричаш...
Живота те носи нанякъде
.объркано питаш "къде?"
Никой не знае.
...Всички познават те.
Нощ подир нощ
.и ден подир ден
живота изтича щастлив покрай мен,
..когато момиче
...обича момче.
Тогава помни че си малко дете
.и всички сме малки деца най накрая,
.......но някой отричат.
....Живота обичат ли?
..Обичат живота децата, едва ли
....от начало до край са го те опознали,
......но пак го обичат.
..Обичай и ти!
...Приятно е.
....Хубаво.
.....И не боли!

[22.03.05] [1]

Ако нощем погледнеш небето
Ако вгледаш се в звездния прах
Ти ще видиш отново детето
Дето съм или някога бях

Ако хванеш безмълвно безкрая
И света си пречупиш със глас
То ще видиш ли някога края
На дъгата що свети над нас?

Ако някога пак пожелаеш
Да узнаеш сам свойта съдба
Ти ще можеш ли да я познаеш
Ако дойде при тебе сама?

Ако всичко е някак щастливо
Значи ли че щастлив си и ти?
Щастието е винаги диво
Като дивите детски мечти