[22.03.05] [3]

- Живота е гаден!
- Поспрете, поспрете!
Нима с вас живеем на различни планети?
Защо да е гаден, какво е направил пак този негодник живота?
- Какво ли? И питате!
- Питам!
- Как не!
- Но защо? Кажете ми моля ви, нека да зная!
- Той постоянно със мен си играе!
- Но как? Тъй сте хубава, умна, известна,
приятелите ви всички са хора все свестни...
Не виждам да страдате, кажете ми, моля, Защо тъй го мразите?
- Моя си воля!
- Живота е хубав! Поспрете се, вижте...
Живота прекрасен е! Тъй е възвишен...
- Не ща да говоря.
Не искам да споря
таз вечер със вас.
И мисля да тръгвам, предвид късния час,
кой знае какви хора се навъртат навън...
- Живота е приказен сън...
- Но моля ви! Спрете! Не говорете така!
- Повярвайте, мила, говоря сега,
защото съм сигурен в своята теза!
- Наричате теза една хипотеза!
- Повярвайте! Зная за тези неща.
Но нека докажа, послушайте, моля.
- Ох, нека да бъде на вашата воля.
Но само за малко.
Минута дори.
Аз трябва да тръгвам,
ще се свечери.
- Щом казахте - вечер. Я вижте безкрая!
Със залеза колко цветове си играят!
Кажете ми, моля, как бихте могла
не-жива да видите всичко това?
Кажете ми, мила, дали не си струва
живот да живеем зарад туй дето чуваме
с наште уши?
И мога аз дълго така да говоря
но някак не искам със вас днес да споря.
Но мила, мълчите...
Не казвате дума.
Тъй как да го считам?

Но дамата тръгнала беше си вече.
Верви си по пътя. Ще стигне далече.