05.02.2007

Колко мрачна, мъглива, зла утрин
Колко щастие в мене прибрах
Разпилени от днешното утре
Колко спомени сторих на прах

Колко смях е във болка превърнат
Как топи се доброто в мъгла
Уморено при мен ще се върне
Всичко хубаво, живо едва

Колко много неща премълчахме
Колко пъти говорих без глас
Колко страх помежду си събрахме
Ала все тъй бе празно сред нас

И отново без глас ще се питам
Колко малко ни трябваше. Пак
да живея без теб ще опитам.
Но не зная все още как. Как?