05.02.2007

Колко мрачна, мъглива, зла утрин
Колко щастие в мене прибрах
Разпилени от днешното утре
Колко спомени сторих на прах

Колко смях е във болка превърнат
Как топи се доброто в мъгла
Уморено при мен ще се върне
Всичко хубаво, живо едва

Колко много неща премълчахме
Колко пъти говорих без глас
Колко страх помежду си събрахме
Ала все тъй бе празно сред нас

И отново без глас ще се питам
Колко малко ни трябваше. Пак
да живея без теб ще опитам.
Но не зная все още как. Как?

04.07.2007

Обичам до безумие, до болка
Обичам без да мисля и да знам
А колко те обичам само, колко
Не ще научиш нивга. Не и сам.

Обичам без умора и без мисъл
Обичам те до края на света
Ала да те желая няма смисъл
Дори без теб да трябва да умра

Обичам те безкрайно, безнадеждно
Обичам всеки миг от теб докрай
Обичам те най искрено и нежно
И винаги ще бъда твоя, знай.