20.09.05

Сянка остава от думи предишни
помен от минали, стари дела
полъх на спомен от дните предишни
лепкава, бяла, безкрайна мъгла

Просто усмихнат, в Надежда унесен
молиш за своя една светлина
мразиш живота от рамките тесен
търсиш жадувана веч свобода

Колко ли други са минали вече
пътя познат, който минал си ти?
Знам, че е трудно да стигнеш далече.
Ала да тръгнеш ти сам си реши.