16. 02. 04

Присмиваш ни се, мислиш се за важна
Не виждаш че си нищо в този свят
Не виждаш че очи от сълзи влажни
Не носят доброта и благодат

Не мислиш ти на хората доброто
Ти искаш да сведат пред теб глава
Зова те - осъзнай се ти защото
Не е завидна твоята съдба

Поискай прошка за да ти прощават
Сведи глава и гузно замълчи
Знай, никой без да взима - дава
Знай, допира със теб горчи

Надявам се така да си щастлива
И съвестта във теб да не гори
Каквото и да те поддържа жива
Дано да не започне да боли